1 sept 2004, 15:18

Нарисувай, художнико

  Poesía
1.8K 3 3
Нарисувай сърцето ми. Дрипаво, нямо,
препускащо нощем с дивите бели коне,
нарисувай го - празно и цяло,
в него са тъпкали толкова чужди нозе.

Нарисувай живота ми. Черен и бял,
откъснат лист, ненужна хартия.
Нарисувай го - забързал и спрял,
освободи го от тази тежка желязна верига.

Нарисувай душата ми. Нарисувай я в клетка,
толкова малка - звездна вселена,
крехка птица зад златна решетка,
едно призрачно златно перо...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...