Нарисувай сърцето ми. Дрипаво, нямо,
препускащо нощем с дивите бели коне,
нарисувай го - празно и цяло,
в него са тъпкали толкова чужди нозе.
Нарисувай живота ми. Черен и бял,
откъснат лист, ненужна хартия.
Нарисувай го - забързал и спрял,
освободи го от тази тежка желязна верига.
Нарисувай душата ми. Нарисувай я в клетка,
толкова малка - звездна вселена,
крехка птица зад златна решетка,
едно призрачно златно перо...