Sep 1, 2004, 3:18 PM

Нарисувай, художнико

  Poetry
1.8K 3 3
Нарисувай сърцето ми. Дрипаво, нямо,
препускащо нощем с дивите бели коне,
нарисувай го - празно и цяло,
в него са тъпкали толкова чужди нозе.

Нарисувай живота ми. Черен и бял,
откъснат лист, ненужна хартия.
Нарисувай го - забързал и спрял,
освободи го от тази тежка желязна верига.

Нарисувай душата ми. Нарисувай я в клетка,
толкова малка - звездна вселена,
крехка птица зад златна решетка,
едно призрачно златно перо...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...