8 abr 2017, 13:09  

Нарисувай ми сезон "любов"!...

  Poesía
844 9 17

Прозорецът ми - рамка на картина.
Художникът й - винаги един и същ.
До болка хубост в багрите  му има,
талантът му не ме е лъгал ни веднъж.

И всеки от годишните сезони
тук оживява в майсторски платна.
Животът пожълтели листи рони,
пейзажът все така краси дома.

Сега навън притихва мека есен,
в лозята зрее сладък грозд налят,
в картината звучи лирична песен,
а в стаята ухае късен цвят.

Прекрасно е в зори да се събудиш,
на устните ти да напира стих.
В полето звън от хлопки ранобудни
добавя към пейзажа ярък щрих.

Картината е толкова богата-
изящна, фина - цвят до цвят.
Но някак пусто ми е във душата
и нещо липсва в малкия ми свят...

Художника,  да можех, ще помоля:
"Ти нарисувай ми сезон  "любов"!...
Така жадувам романтична роля,
в история със хубав послеслов!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роберт Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...