8 abr 2017, 13:09  

Нарисувай ми сезон "любов"!...

  Poesía
834 9 17

Прозорецът ми - рамка на картина.
Художникът й - винаги един и същ.
До болка хубост в багрите  му има,
талантът му не ме е лъгал ни веднъж.

И всеки от годишните сезони
тук оживява в майсторски платна.
Животът пожълтели листи рони,
пейзажът все така краси дома.

Сега навън притихва мека есен,
в лозята зрее сладък грозд налят,
в картината звучи лирична песен,
а в стаята ухае късен цвят.

Прекрасно е в зори да се събудиш,
на устните ти да напира стих.
В полето звън от хлопки ранобудни
добавя към пейзажа ярък щрих.

Картината е толкова богата-
изящна, фина - цвят до цвят.
Но някак пусто ми е във душата
и нещо липсва в малкия ми свят...

Художника,  да можех, ще помоля:
"Ти нарисувай ми сезон  "любов"!...
Така жадувам романтична роля,
в история със хубав послеслов!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роберт Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...