Нарисувай ми сезон "любов"!...
Прозорецът ми - рамка на картина.
Художникът й - винаги един и същ.
До болка хубост в багрите му има,
талантът му не ме е лъгал ни веднъж.
И всеки от годишните сезони
тук оживява в майсторски платна.
Животът пожълтели листи рони,
пейзажът все така краси дома.
Сега навън притихва мека есен,
в лозята зрее сладък грозд налят,
в картината звучи лирична песен,
а в стаята ухае късен цвят.
Прекрасно е в зори да се събудиш,
на устните ти да напира стих.
В полето звън от хлопки ранобудни
добавя към пейзажа ярък щрих.
Картината е толкова богата-
изящна, фина - цвят до цвят.
Но някак пусто ми е във душата
и нещо липсва в малкия ми свят...
Художника, да можех, ще помоля:
"Ти нарисувай ми сезон "любов"!...
Така жадувам романтична роля,
в история със хубав послеслов!
© Роберт All rights reserved.
