8 nov 2005, 20:28

Наркотично

  Poesía
2.4K 0 20


Събуди се! Разтърси ме някой,
нечия силна ръка.
Ставай вече! Изгряло е слънце
и отива си бавно нощта.

Събуди се! Хвърчат пеперуди,
духа вятър, ухае на пролет.
Ставай вече! Отвън на скалата
всичко живо се готви за полет.

Остави ме да спя! Не умея
да живея, да пърхам с крила,
и боли ме от яркото слънце,
остави ме пак да заспя.

Събуди се! На тъмно живееш,
злобни сенки ти пият кръвта.
Ставай вече! Не им се оставяй!
Дойде и краят на нощта.

Събуди се! Нима не усещаш
как сънят се превръща в кошмар.
Ставай вече! Нима не разбираш,
че животът от бога е дар.

Остави ме да спя! Хладна сянка,
нежен мрак ме прегръщат в съня.
Няма болка, звездите не парят.
Остави ме така да умра.

Остави ме! Денят се показа
спрямо мене ненужно жесток.
Черна болка превзе ми сърцето,
oт сълзите направи поток.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емма Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много чувства и истина се вливат в това стихотворение.Когато попаднеш във водовъртежа на дрогата няма връщане нязад,дори да се спреш тя завинаги оставя белег в твоя живот . Хора СПРЕТЕ!!!благодаря за прекрасното стихотворение,много ми хареса.6
  • Радвам се, че те открих. Пишеш хубаво и при първа възможност, ще прочета всичко от теб. Поздрави! Ангел
  • Много добро.Всички трябва да сме будни,докато не дойде сънят.
    6 от мен
  • много е хубаво!!с много стил,трогателно и красиво!
  • Има много красиви жени,
    за които незнаем.....
    Една от тях си ти,
    казано просто-това е...
    Има толкова неизвестни жени,
    за които незнаем...
    Една от тях си ти-
    една прекрасна тайна...

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...