8.11.2005 г., 20:28

Наркотично

2.4K 0 20


Събуди се! Разтърси ме някой,
нечия силна ръка.
Ставай вече! Изгряло е слънце
и отива си бавно нощта.

Събуди се! Хвърчат пеперуди,
духа вятър, ухае на пролет.
Ставай вече! Отвън на скалата
всичко живо се готви за полет.

Остави ме да спя! Не умея
да живея, да пърхам с крила,
и боли ме от яркото слънце,
остави ме пак да заспя.

Събуди се! На тъмно живееш,
злобни сенки ти пият кръвта.
Ставай вече! Не им се оставяй!
Дойде и краят на нощта.

Събуди се! Нима не усещаш
как сънят се превръща в кошмар.
Ставай вече! Нима не разбираш,
че животът от бога е дар.

Остави ме да спя! Хладна сянка,
нежен мрак ме прегръщат в съня.
Няма болка, звездите не парят.
Остави ме така да умра.

Остави ме! Денят се показа
спрямо мене ненужно жесток.
Черна болка превзе ми сърцето,
oт сълзите направи поток.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емма Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много чувства и истина се вливат в това стихотворение.Когато попаднеш във водовъртежа на дрогата няма връщане нязад,дори да се спреш тя завинаги оставя белег в твоя живот . Хора СПРЕТЕ!!!благодаря за прекрасното стихотворение,много ми хареса.6
  • Радвам се, че те открих. Пишеш хубаво и при първа възможност, ще прочета всичко от теб. Поздрави! Ангел
  • Много добро.Всички трябва да сме будни,докато не дойде сънят.
    6 от мен
  • много е хубаво!!с много стил,трогателно и красиво!
  • Има много красиви жени,
    за които незнаем.....
    Една от тях си ти,
    казано просто-това е...
    Има толкова неизвестни жени,
    за които незнаем...
    Една от тях си ти-
    една прекрасна тайна...

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...