Nov 8, 2005, 8:28 PM

Наркотично

  Poetry
2.4K 0 20


Събуди се! Разтърси ме някой,
нечия силна ръка.
Ставай вече! Изгряло е слънце
и отива си бавно нощта.

Събуди се! Хвърчат пеперуди,
духа вятър, ухае на пролет.
Ставай вече! Отвън на скалата
всичко живо се готви за полет.

Остави ме да спя! Не умея
да живея, да пърхам с крила,
и боли ме от яркото слънце,
остави ме пак да заспя.

Събуди се! На тъмно живееш,
злобни сенки ти пият кръвта.
Ставай вече! Не им се оставяй!
Дойде и краят на нощта.

Събуди се! Нима не усещаш
как сънят се превръща в кошмар.
Ставай вече! Нима не разбираш,
че животът от бога е дар.

Остави ме да спя! Хладна сянка,
нежен мрак ме прегръщат в съня.
Няма болка, звездите не парят.
Остави ме така да умра.

Остави ме! Денят се показа
спрямо мене ненужно жесток.
Черна болка превзе ми сърцето,
oт сълзите направи поток.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емма All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много чувства и истина се вливат в това стихотворение.Когато попаднеш във водовъртежа на дрогата няма връщане нязад,дори да се спреш тя завинаги оставя белег в твоя живот . Хора СПРЕТЕ!!!благодаря за прекрасното стихотворение,много ми хареса.6
  • Радвам се, че те открих. Пишеш хубаво и при първа възможност, ще прочета всичко от теб. Поздрави! Ангел
  • Много добро.Всички трябва да сме будни,докато не дойде сънят.
    6 от мен
  • много е хубаво!!с много стил,трогателно и красиво!
  • Има много красиви жени,
    за които незнаем.....
    Една от тях си ти,
    казано просто-това е...
    Има толкова неизвестни жени,
    за които незнаем...
    Една от тях си ти-
    една прекрасна тайна...

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...