8 jul 2008, 21:47

народище

  Poesía
1K 0 0
Заблуденни, тревожни, неотсяти души.
Мракобесие слиза и няма поема.
И от вас, и от бирата веч ми горчи.
Минало ли е или сега е време?!
ДА натисна ли спусъка на мойто оръжие?
И да спре този жалък живот.
Любодейци, на своите грешки сте съдници.
Любодейци тълпа, любодейци народ.
Заблудени овци в шарени краски,
на различност, на другост, на духовен живот.
Свели мъртви души във мъртвешко причастие.
Мъртва тълпа, мъртъв народ.
Сред отбясъци луди за добро и за обич,
злото буйно гори по душите ви празни.
Сътворявате тайни, не обич, а бич.
И живеете с Бог - Нелюбов, който мрази.
Безрасъдни души, бездушевни разсъдъци,
подивели от страст да са много добри.
Оправдавате своето Его с гласа си,
ала Егото празно и глухо кънти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зорница Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...