Jul 8, 2008, 9:47 PM

народище

  Poetry
1K 0 0
Заблуденни, тревожни, неотсяти души.
Мракобесие слиза и няма поема.
И от вас, и от бирата веч ми горчи.
Минало ли е или сега е време?!
ДА натисна ли спусъка на мойто оръжие?
И да спре този жалък живот.
Любодейци, на своите грешки сте съдници.
Любодейци тълпа, любодейци народ.
Заблудени овци в шарени краски,
на различност, на другост, на духовен живот.
Свели мъртви души във мъртвешко причастие.
Мъртва тълпа, мъртъв народ.
Сред отбясъци луди за добро и за обич,
злото буйно гори по душите ви празни.
Сътворявате тайни, не обич, а бич.
И живеете с Бог - Нелюбов, който мрази.
Безрасъдни души, бездушевни разсъдъци,
подивели от страст да са много добри.
Оправдавате своето Его с гласа си,
ала Егото празно и глухо кънти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зорница All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...