8.07.2008 г., 21:47

народище

992 0 0
Заблуденни, тревожни, неотсяти души.
Мракобесие слиза и няма поема.
И от вас, и от бирата веч ми горчи.
Минало ли е или сега е време?!
ДА натисна ли спусъка на мойто оръжие?
И да спре този жалък живот.
Любодейци, на своите грешки сте съдници.
Любодейци тълпа, любодейци народ.
Заблудени овци в шарени краски,
на различност, на другост, на духовен живот.
Свели мъртви души във мъртвешко причастие.
Мъртва тълпа, мъртъв народ.
Сред отбясъци луди за добро и за обич,
злото буйно гори по душите ви празни.
Сътворявате тайни, не обич, а бич.
И живеете с Бог - Нелюбов, който мрази.
Безрасъдни души, бездушевни разсъдъци,
подивели от страст да са много добри.
Оправдавате своето Его с гласа си,
ала Егото празно и глухо кънти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зорница Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...