Заблуденни, тревожни, неотсяти души.
Мракобесие слиза и няма поема.
И от вас, и от бирата веч ми горчи.
Минало ли е или сега е време?!
ДА натисна ли спусъка на мойто оръжие?
И да спре този жалък живот.
Любодейци, на своите грешки сте съдници.
Любодейци тълпа, любодейци народ.
Заблудени овци в шарени краски,
на различност, на другост, на духовен живот.
Свели мъртви души във мъртвешко причастие.
Мъртва тълпа, мъртъв народ.
Сред отбясъци луди за добро и за обич,
злото буйно гори по душите ви празни.
Сътворявате тайни, не обич, а бич.
И живеете с Бог - Нелюбов, който мрази.
Безрасъдни души, бездушевни разсъдъци,
подивели от страст да са много добри.
Оправдавате своето Его с гласа си,
ала Егото празно и глухо кънти.