Ти дълго спа преди да се събудиш,

Родино мила утрото ти погледни.

Изгрява слънцето през тъмнината,

зората своя нова ярка посрещни.

Щом слънце се показа в небесата,

звук тръбен мигом огласи страната.

За бой се стяга и за свобода духовна,

до смърт за битка и страна свободна.

И те готови да умрат заложиха живот,

в април на бунт кръвта до капка си проляха.

На Шипка да воюват са готови със телата,

за бъдните свободна да ни е страната.

И ето свободата чудо величаво стори,

България изправи се и тръгна все  нагоре.

Строяха се безспирно ферми и заводи,

будителите работливо племе водят.

Но колелото на историята се въртеше,

не всичко в розово наоколо ни беше.

Война се водеше жестока и световна,

ботушът руски стъпка пак страна свободна.

И  пак робията отново тука се завърна,

от турско даже робството по тежко беше.

Откъснаха те селяните от земята родна,

отровиха и почвата ни мила плодородна.

И рухнаха, ала народът вече на колене беше.

И не е лесно пак на крак да го изправиш,

не става просто счупеното да поправиш.

Будители народни пак ще трябва да ни будят,

но първом тях да видим как ще ги събудим!