Народните будители
Ти дълго спа преди да се събудиш,
Родино мила утрото ти погледни.
Изгрява слънцето през тъмнината,
зората своя нова ярка посрещни.
Щом слънце се показа в небесата,
звук тръбен мигом огласи страната.
За бой се стяга и за свобода духовна,
до смърт за битка и страна свободна.
И те готови да умрат заложиха живот,
в април на бунт кръвта до капка си проляха.
На Шипка да воюват са готови със телата,
за бъдните свободна да ни е страната.
И ето свободата чудо величаво стори,
България изправи се и тръгна все нагоре.
Строяха се безспирно ферми и заводи,
будителите работливо племе водят.
Но колелото на историята се въртеше,
не всичко в розово наоколо ни беше.
Война се водеше жестока и световна,
ботушът руски стъпка пак страна свободна.
И пак робията отново тука се завърна,
от турско даже робството по тежко беше.
Откъснаха те селяните от земята родна,
отровиха и почвата ни мила плодородна.
И рухнаха, ала народът вече на колене беше.
И не е лесно пак на крак да го изправиш,
не става просто счупеното да поправиш.
Будители народни пак ще трябва да ни будят,
но първом тях да видим как ще ги събудим!
© Петър Петров All rights reserved.
