Народните будители
Ти дълго спа преди да се събудиш,
Родино мила утрото ти погледни.
Изгрява слънцето през тъмнината,
зората своя нова ярка посрещни.
Щом слънце се показа в небесата,
звук тръбен мигом огласи страната.
За бой се стяга и за свобода духовна,
до смърт за битка и страна свободна.
И те готови да умрат заложиха живот,
в април на бунт кръвта до капка си проляха.
На Шипка да воюват са готови със телата,
за бъдните свободна да ни е страната.
И ето свободата чудо величаво стори,
България изправи се и тръгна все нагоре.
Строяха се безспирно ферми и заводи,
будителите работливо племе водят.
Но колелото на историята се въртеше,
не всичко в розово наоколо ни беше.
Война се водеше жестока и световна,
ботушът руски стъпка пак страна свободна.
И пак робията отново тука се завърна,
от турско даже робството по тежко беше.
Откъснаха те селяните от земята родна,
отровиха и почвата ни мила плодородна.
И рухнаха, ала народът вече на колене беше.
И не е лесно пак на крак да го изправиш,
не става просто счупеното да поправиш.
Будители народни пак ще трябва да ни будят,
но първом тях да видим как ще ги събудим!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петър Петров Всички права запазени
