3 sept 2025, 8:49

Наръчник за употреба на чувствата

  Poesía
267 5 9

НАРЪЧНИК ЗА УПОТРЕБА НА ЧУВСТВАТА

 

Недей ми праща никога писма –

реката есенни води повлече.

В покоя си прииждащата вечер

захлупва ме със тежки повесма.

 

Дрезгавината в шипковия храст

чертае с трън маршрути из небето.

Платено е, каквото беше взето.

И няма неразбрано между нас.

 

На теб едва ли нещичко дължа –

и ти на мене. Филмът беше скучен.

От нерешен, загадъчният случай

обърна се на блудкава лъжа –

 

аз репликите зная наизуст,

играта е с посредствени актьори.

Вратите си отдавна е затворил

без време тръгналият автобус.

 

Приключи есенният панаир.

Ни стряха, ни обител ми предложи.

Но да избягам как ли е възможно

в потъващия в здрачина ефир?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...