31 ene 2011, 11:12

Насаме 

  Poesía » Otra
612 0 7

Когато изгубих

    играта с теб -

ми се искаше

        да заплача.

 Беше ми и малко смешно,

че пак съм нещастна.

Навън бледнееше

новият ден

и всичко ми се струваше

          страшно.

Толкова много неща

                споделих ти,

не ги забеляза,

отмина и тогава

намразих себе си и

мига, когато мислите -

за теб ме прерязваха.

Ще те срещна пак

някога

и сърцето ми отново

ще бие.

Толкова много

ти дадох, но ти нищо

не пожела.

Помислих си за теб и мен,

като за ,,ние,,

и сега ми е

празно.

© Jivka Koleva Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви ,че сте толкова страхотни и топли хора)
  • Много топъл стих! Истинско!
  • Истинско и красиво!
  • Красиво!!!
  • Страхотно истинско - като чувство, като горчива и тъжна равносметка.
    А по изпълнението - може би вместо "ти дадох", да бъде "ти давах" - нали той нищо не е пожелал; а ако е пожелал и взел, тогава може да е "дадох".
  • До "толкова много неща" текстът ми харесва, после се размива в някаква безформеност, или поне аз не я усетих.

    Иначе казано, с малко редакция текстът може да стане доста по-добър.
Propuestas
: ??:??