Jan 31, 2011, 11:12 AM

Насаме

  Poetry » Other
810 0 7

Когато изгубих

    играта с теб -

ми се искаше

        да заплача.

 Беше ми и малко смешно,

че пак съм нещастна.

Навън бледнееше

новият ден

и всичко ми се струваше

          страшно.

Толкова много неща

                споделих ти,

не ги забеляза,

отмина и тогава

намразих себе си и

мига, когато мислите -

за теб ме прерязваха.

Ще те срещна пак

някога

и сърцето ми отново

ще бие.

Толкова много

ти дадох, но ти нищо

не пожела.

Помислих си за теб и мен,

като за ,,ние,,

и сега ми е

празно.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Jivka Koleva All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...