Когато изгубих
играта с теб -
ми се искаше
да заплача.
Беше ми и малко смешно,
че пак съм нещастна.
Навън бледнееше
новият ден
и всичко ми се струваше
страшно.
Толкова много неща
споделих ти,
не ги забеляза,
отмина и тогава
намразих себе си и
мига, когато мислите -
за теб ме прерязваха.
Ще те срещна пак
някога
и сърцето ми отново
ще бие.
Толкова много
ти дадох, но ти нищо
не пожела.
Помислих си за теб и мен,
като за ,,ние,,
и сега ми е
празно.
© Jivka Koleva All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
