Насаме
Когато изгубих
играта с теб -
ми се искаше
да заплача.
Беше ми и малко смешно,
че пак съм нещастна.
Навън бледнееше
новият ден
и всичко ми се струваше
страшно.
Толкова много неща
споделих ти,
не ги забеляза,
отмина и тогава
намразих себе си и
мига, когато мислите -
за теб ме прерязваха.
Ще те срещна пак
някога
и сърцето ми отново
ще бие.
Толкова много
ти дадох, но ти нищо
не пожела.
Помислих си за теб и мен,
като за ,,ние,,
и сега ми е
празно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Jivka Koleva Всички права запазени
