11 may 2014, 10:56

Насаме със себе си № 10 

  Poesía » Odas y poemas
563 0 1

10//       О, хващал съм се много пъти,

че  зло във себе си държа,

че злоба и във мен се мъти,

че съм си служил и с лъжа!

 

Не казвам, че бе туй система,

но казвам, че за туй тъжа

от ореола ми се снима,

а аз на него най-държа!

 

О, хващал съм са много пъти,

щом някой стигне до успех,

в колелата му да сложа пръти

и тъй да стана диване!

 

И не защото туй е малко.

И не че е без стойност то.

За мен самия ми е жалко,

че аз не съм на туй место!

 

Че някой бързо се издига,

а аз на място си стоя,

че той е като чучулига,

а аз си злобата доя!

 

Не искам „баша“ да отстъпя.

И аз отзад да се строя.

Аз искам пръв да се изстъпя!

И слава с друг да не деля!

 

Но виждам вече дойде време,

във крак с което не вървя!

Тежи ми, дявол да го вземе,

но трябва да се примиря!

  01.05. 2014г. София

 

 

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Няма нищо странно, че лирическият изпитва тези толкова човешки чувства като злоба, завист, недоверие, та дори и самосъжаление! Интересна гледна точка, малцина биха имали смелостта да се изправят срещу себе си! Харесах!
Propuestas
: ??:??