May 11, 2014, 10:56 AM

Насаме със себе си № 10

780 0 1

10//       О, хващал съм се много пъти,

че  зло във себе си държа,

че злоба и във мен се мъти,

че съм си служил и с лъжа!

 

Не казвам, че бе туй система,

но казвам, че за туй тъжа

от ореола ми се снима,

а аз на него най-държа!

 

О, хващал съм са много пъти,

щом някой стигне до успех,

в колелата му да сложа пръти

и тъй да стана диване!

 

И не защото туй е малко.

И не че е без стойност то.

За мен самия ми е жалко,

че аз не съм на туй место!

 

Че някой бързо се издига,

а аз на място си стоя,

че той е като чучулига,

а аз си злобата доя!

 

Не искам „баша“ да отстъпя.

И аз отзад да се строя.

Аз искам пръв да се изстъпя!

И слава с друг да не деля!

 

Но виждам вече дойде време,

във крак с което не вървя!

Тежи ми, дявол да го вземе,

но трябва да се примиря!

  01.05. 2014г. София

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Няма нищо странно, че лирическият изпитва тези толкова човешки чувства като злоба, завист, недоверие, та дори и самосъжаление! Интересна гледна точка, малцина биха имали смелостта да се изправят срещу себе си! Харесах!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...