11.05.2014 г., 10:56

Насаме със себе си № 10

779 0 1

10//       О, хващал съм се много пъти,

че  зло във себе си държа,

че злоба и във мен се мъти,

че съм си служил и с лъжа!

 

Не казвам, че бе туй система,

но казвам, че за туй тъжа

от ореола ми се снима,

а аз на него най-държа!

 

О, хващал съм са много пъти,

щом някой стигне до успех,

в колелата му да сложа пръти

и тъй да стана диване!

 

И не защото туй е малко.

И не че е без стойност то.

За мен самия ми е жалко,

че аз не съм на туй место!

 

Че някой бързо се издига,

а аз на място си стоя,

че той е като чучулига,

а аз си злобата доя!

 

Не искам „баша“ да отстъпя.

И аз отзад да се строя.

Аз искам пръв да се изстъпя!

И слава с друг да не деля!

 

Но виждам вече дойде време,

във крак с което не вървя!

Тежи ми, дявол да го вземе,

но трябва да се примиря!

  01.05. 2014г. София

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Няма нищо странно, че лирическият изпитва тези толкова човешки чувства като злоба, завист, недоверие, та дори и самосъжаление! Интересна гледна точка, малцина биха имали смелостта да се изправят срещу себе си! Харесах!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...