11 мая 2014 г., 10:56

Насаме със себе си № 10

784 0 1

10//       О, хващал съм се много пъти,

че  зло във себе си държа,

че злоба и във мен се мъти,

че съм си служил и с лъжа!

 

Не казвам, че бе туй система,

но казвам, че за туй тъжа

от ореола ми се снима,

а аз на него най-държа!

 

О, хващал съм са много пъти,

щом някой стигне до успех,

в колелата му да сложа пръти

и тъй да стана диване!

 

И не защото туй е малко.

И не че е без стойност то.

За мен самия ми е жалко,

че аз не съм на туй место!

 

Че някой бързо се издига,

а аз на място си стоя,

че той е като чучулига,

а аз си злобата доя!

 

Не искам „баша“ да отстъпя.

И аз отзад да се строя.

Аз искам пръв да се изстъпя!

И слава с друг да не деля!

 

Но виждам вече дойде време,

във крак с което не вървя!

Тежи ми, дявол да го вземе,

но трябва да се примиря!

  01.05. 2014г. София

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Няма нищо странно, че лирическият изпитва тези толкова човешки чувства като злоба, завист, недоверие, та дори и самосъжаление! Интересна гледна точка, малцина биха имали смелостта да се изправят срещу себе си! Харесах!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...