2 dic 2014, 20:23

Насаме със себе си

  Poesía
1.1K 0 8

На тридесет години съм. Кажете

до колко има истина в това,

че с тази възраст почвали мъжете

да свеждат примирително глава?

 

Че почвали по звания и служби

в душите им копнежи да валят,

а старите приятелства и дружби -

на нужни и ненужни да делят?

 

Но аз не вярвам. Мисля, че е друго -

заквасата каква ти е? Кръвта?

Дали ще си орел или влечуго -

въпроса не решава възрастта.

 

И цял от тази максима проникнат,

уверен твърдо в нейните скрижали,

все пак, за всеки случай се опипвам -

какво ми никнат - люспи ли, пера ли?...

 

1976

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Чавдар Тепешанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...