2 дек. 2014 г., 20:23

Насаме със себе си

1.1K 0 8

На тридесет години съм. Кажете

до колко има истина в това,

че с тази възраст почвали мъжете

да свеждат примирително глава?

 

Че почвали по звания и служби

в душите им копнежи да валят,

а старите приятелства и дружби -

на нужни и ненужни да делят?

 

Но аз не вярвам. Мисля, че е друго -

заквасата каква ти е? Кръвта?

Дали ще си орел или влечуго -

въпроса не решава възрастта.

 

И цял от тази максима проникнат,

уверен твърдо в нейните скрижали,

все пак, за всеки случай се опипвам -

какво ми никнат - люспи ли, пера ли?...

 

1976

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Чавдар Тепешанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...