Dec 2, 2014, 8:23 PM

Насаме със себе си

  Poetry
1.1K 0 8

На тридесет години съм. Кажете

до колко има истина в това,

че с тази възраст почвали мъжете

да свеждат примирително глава?

 

Че почвали по звания и служби

в душите им копнежи да валят,

а старите приятелства и дружби -

на нужни и ненужни да делят?

 

Но аз не вярвам. Мисля, че е друго -

заквасата каква ти е? Кръвта?

Дали ще си орел или влечуго -

въпроса не решава възрастта.

 

И цял от тази максима проникнат,

уверен твърдо в нейните скрижали,

все пак, за всеки случай се опипвам -

какво ми никнат - люспи ли, пера ли?...

 

1976

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Чавдар Тепешанов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...