На тридесет години съм. Кажете
до колко има истина в това,
че с тази възраст почвали мъжете
да свеждат примирително глава?
Че почвали по звания и служби
в душите им копнежи да валят,
а старите приятелства и дружби -
на нужни и ненужни да делят?
Но аз не вярвам. Мисля, че е друго -
заквасата каква ти е? Кръвта?
Дали ще си орел или влечуго -
въпроса не решава възрастта.
И цял от тази максима проникнат,
уверен твърдо в нейните скрижали,
все пак, за всеки случай се опипвам -
какво ми никнат - люспи ли, пера ли?...
1976
© Чавдар Тепешанов All rights reserved.
Харесах и този ти стар стих!