Dec 2, 2014, 8:23 PM

Насаме със себе си

  Poetry
1.1K 0 8

На тридесет години съм. Кажете

до колко има истина в това,

че с тази възраст почвали мъжете

да свеждат примирително глава?

 

Че почвали по звания и служби

в душите им копнежи да валят,

а старите приятелства и дружби -

на нужни и ненужни да делят?

 

Но аз не вярвам. Мисля, че е друго -

заквасата каква ти е? Кръвта?

Дали ще си орел или влечуго -

въпроса не решава възрастта.

 

И цял от тази максима проникнат,

уверен твърдо в нейните скрижали,

все пак, за всеки случай се опипвам -

какво ми никнат - люспи ли, пера ли?...

 

1976

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Чавдар Тепешанов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...