2.12.2014 г., 20:23 ч.
Насаме със себе си
На тридесет години съм. Кажете
до колко има истина в това,
че с тази възраст почвали мъжете
да свеждат примирително глава?
Че почвали по звания и служби
в душите им копнежи да валят,
а старите приятелства и дружби -
на нужни и ненужни да делят?
Но аз не вярвам. Мисля, че е друго -
заквасата каква ти е? Кръвта?
Дали ще си орел или влечуго -
въпроса не решава възрастта.
И цял от тази максима проникнат,
уверен твърдо в нейните скрижали,
все пак, за всеки случай се опипвам -
какво ми никнат - люспи ли, пера ли?...
1976
© Чавдар Тепешанов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Споделям, не е до възрастта
-
Чудесна самоирония, а стихът е крилат, предизвика истински възторг у мен.Желая ти нови поетични небеса и орлов поглед към живота!
-
"Дали ще си орел или влечуго -
въпроса не решава възрастта."
Много е хубаво! -
Много, много ми хареса!
Закачливо и достоверно... -
.................................!!!
"Че почвали по звания и служби
в душите им копнежи да валят,
а старите приятелства и дружби -
на нужни и ненужни да делят?" -
Привет на всички четящи и пишещи, задочни сестри и братя по перо. Преди да споделя какво реших да направя, бързам за пореден път да изразя дълбоката си благодарност, че отделихте от личното си време и прочетохте нещата, които публикувам в този оазис на литературата - „Откровения”.
Искрено се радвам, че малко или повече одобрявате , харесвате и високо оценявате много от моите творения.
Днес ми хрумна да направя един малък завой. От твърде дълбоките води на философската, гражданска и любовна тематика ми се прииска да Ви предложа и други мои стихове. Те са писани по конкретни поводи, понякога спонтанно на един дъх, някои са саркастични, други иронични, даже авто-иронични, има и такива които могат да Ви разсмеят.
Идва Коледа, Нова Година и въобще празнична атмосфера и се надявам с това мое отклонение да Ви поразведря малко. Дано.
Някои от тези стихове съм писал на млади години, други – сега, когато съм млад само вътрешно, не и видимо от близо и далеч. Изпращам първото от тях.
Росица, благодаря Ви от сърце! -
"...заквасата каква ти е? Кръвта?
Дали ще си орел или влечуго -
въпроса не решава възрастта."
Споделям. Много ми хареса това стихотворение от младежките Ви години. Поздравления!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Харесах и този ти стар стих!