2.12.2014 г., 20:23

Насаме със себе си

1.1K 0 8

На тридесет години съм. Кажете

до колко има истина в това,

че с тази възраст почвали мъжете

да свеждат примирително глава?

 

Че почвали по звания и служби

в душите им копнежи да валят,

а старите приятелства и дружби -

на нужни и ненужни да делят?

 

Но аз не вярвам. Мисля, че е друго -

заквасата каква ти е? Кръвта?

Дали ще си орел или влечуго -

въпроса не решава възрастта.

 

И цял от тази максима проникнат,

уверен твърдо в нейните скрижали,

все пак, за всеки случай се опипвам -

какво ми никнат - люспи ли, пера ли?...

 

1976

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Чавдар Тепешанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....