4 oct 2011, 16:16  

Нашата Есен 

  Poesía » De amor
598 0 1

Помниш ли нашата Есен?

Сутрин върховете скрити в мъгла...

 Аромат на гнили листа и на плесен

Обагрена в червено и жълто гора..

Дим се стели  по земята.

После го разгонват ветровете..

И откриват пред нас на Есента красотата.

 

Лежахме  на още топлата земя

 Помниш ли онези, червени цветове?

Дето от тях гердан ми направи...

Бяха на някакъв храст...? Дърво... или не...?

Подаде ми го и каза, че струва десетина пендари

 и че с целувки мога да ги заменя,

Ноооо, само ако по  десет  ги умножа.

 

Дъж заваля... Приятен, улисан...

Под дъжда танцувахме двама.

С хризантеми селският двор бе обсипан.

Радвахме на красивата панорама.

Птиците се суетяха...

После... от дъжда се скриха,

Или на юг отлетяхя ...

може би романтиката  на Есента те не откриха.

 

А ние...?

Беряхме нейните плодове...

Мечтаехме за много неща...

И благодарни бяхме, че ни е  добре...

Слънцето бавно  обагри всичко в червено...

После зад хълма се скри.

А аз... аз мечтаех  да не става студено,

когато Есента отлети...

 

И случи се ...  

Друга  Есен дойде,

а ние с теб сме в гората 

и  се държим за ръце...

 

редактирано 

© Ирен Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??