18 may 2007, 16:58

Нашата любов

  Poesía
1K 0 6
                                                  /На А./

Любовта прекроихме - като дрехи захвърлени.
Уморена от скука дълго време спа тя.
Топлина, като тази от тлеещи въглени,
щом събуди се в нас, мигновено разля.

Топлина, като тази на вино от Мелник,
стопляла ни преди, тя сега утрои.
Любовта си превърнахме с тебе в отшелник,
а пустинен оазис ни тя построи.

Любовта разсънена стремително влиза
във сърца, във които и преди е била.
Разпилените страсти в броеница наниза
и превърза прекършените ни крила.

Любовта прекроена облече душите
и изпълни ги пак с огнедишаща страст.
Овехтяла любов, но превърнала дните
от ленива повторност- в препускащ пегас.
 
Старата ни любов е останала жива.
На ръба на бръснача, все едва се крепи.
Отлежала в сърцата ни - още напива.
И не мелнишко вино - любовта ни напи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дарина Дечева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...