18.05.2007 г., 16:58

Нашата любов

999 0 6
                                                  /На А./

Любовта прекроихме - като дрехи захвърлени.
Уморена от скука дълго време спа тя.
Топлина, като тази от тлеещи въглени,
щом събуди се в нас, мигновено разля.

Топлина, като тази на вино от Мелник,
стопляла ни преди, тя сега утрои.
Любовта си превърнахме с тебе в отшелник,
а пустинен оазис ни тя построи.

Любовта разсънена стремително влиза
във сърца, във които и преди е била.
Разпилените страсти в броеница наниза
и превърза прекършените ни крила.

Любовта прекроена облече душите
и изпълни ги пак с огнедишаща страст.
Овехтяла любов, но превърнала дните
от ленива повторност- в препускащ пегас.
 
Старата ни любов е останала жива.
На ръба на бръснача, все едва се крепи.
Отлежала в сърцата ни - още напива.
И не мелнишко вино - любовта ни напи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дарина Дечева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...