18 мая 2007 г., 16:58

Нашата любов

1K 0 6
                                                  /На А./

Любовта прекроихме - като дрехи захвърлени.
Уморена от скука дълго време спа тя.
Топлина, като тази от тлеещи въглени,
щом събуди се в нас, мигновено разля.

Топлина, като тази на вино от Мелник,
стопляла ни преди, тя сега утрои.
Любовта си превърнахме с тебе в отшелник,
а пустинен оазис ни тя построи.

Любовта разсънена стремително влиза
във сърца, във които и преди е била.
Разпилените страсти в броеница наниза
и превърза прекършените ни крила.

Любовта прекроена облече душите
и изпълни ги пак с огнедишаща страст.
Овехтяла любов, но превърнала дните
от ленива повторност- в препускащ пегас.
 
Старата ни любов е останала жива.
На ръба на бръснача, все едва се крепи.
Отлежала в сърцата ни - още напива.
И не мелнишко вино - любовта ни напи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дарина Дечева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...