Нашата любов
Любовта прекроихме - като дрехи захвърлени.
Уморена от скука дълго време спа тя.
Топлина, като тази от тлеещи въглени,
щом събуди се в нас, мигновено разля.
Топлина, като тази на вино от Мелник,
стопляла ни преди, тя сега утрои.
Любовта си превърнахме с тебе в отшелник,
а пустинен оазис ни тя построи.
Любовта разсънена стремително влиза
във сърца, във които и преди е била.
Разпилените страсти в броеница наниза
и превърза прекършените ни крила.
Любовта прекроена облече душите
и изпълни ги пак с огнедишаща страст.
Овехтяла любов, но превърнала дните
от ленива повторност- в препускащ пегас.
Старата ни любов е останала жива.
На ръба на бръснача, все едва се крепи.
Отлежала в сърцата ни - още напива.
И не мелнишко вино - любовта ни напи.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дарина Дечева Все права защищены
6!