May 18, 2007, 4:58 PM

Нашата любов

  Poetry
1K 0 6
                                                  /На А./

Любовта прекроихме - като дрехи захвърлени.
Уморена от скука дълго време спа тя.
Топлина, като тази от тлеещи въглени,
щом събуди се в нас, мигновено разля.

Топлина, като тази на вино от Мелник,
стопляла ни преди, тя сега утрои.
Любовта си превърнахме с тебе в отшелник,
а пустинен оазис ни тя построи.

Любовта разсънена стремително влиза
във сърца, във които и преди е била.
Разпилените страсти в броеница наниза
и превърза прекършените ни крила.

Любовта прекроена облече душите
и изпълни ги пак с огнедишаща страст.
Овехтяла любов, но превърнала дните
от ленива повторност- в препускащ пегас.
 
Старата ни любов е останала жива.
На ръба на бръснача, все едва се крепи.
Отлежала в сърцата ни - още напива.
И не мелнишко вино - любовта ни напи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дарина Дечева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...