12 oct 2016, 7:36

Нашата среща

656 1 0

 

 

Не открих стъпките ти на този адрес,

но въпреки това, че се разминахме сега,

знам че бил си тук и че си навсякъде,

защото следвам усещането си за теб,

 

как и ти ме търсиш, както в предишен живот

така и днес, и утре и след вечност...

Знам, че ще се намерим пак един в другиго,

където и да сме, само защото се обичаме...

 

И това ни прави неразделни независимо

дали между нас хиляда или само една крачка...

И тогава, когато отново се срещнем,

когато живота подари ни този миг небесен-

 

Ще можеш свободно да си този, който си...

и в усмивката ти просто аз ще бъда себе си...,

и в песента на погледа ти ще слушам как...

мелодията ти, слива се с моята в хармония...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктория Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...