Oct 12, 2016, 7:36 AM

Нашата среща

  Poetry » Love
655 1 0

 

 

Не открих стъпките ти на този адрес,

но въпреки това, че се разминахме сега,

знам че бил си тук и че си навсякъде,

защото следвам усещането си за теб,

 

как и ти ме търсиш, както в предишен живот

така и днес, и утре и след вечност...

Знам, че ще се намерим пак един в другиго,

където и да сме, само защото се обичаме...

 

И това ни прави неразделни независимо

дали между нас хиляда или само една крачка...

И тогава, когато отново се срещнем,

когато живота подари ни този миг небесен-

 

Ще можеш свободно да си този, който си...

и в усмивката ти просто аз ще бъда себе си...,

и в песента на погледа ти ще слушам как...

мелодията ти, слива се с моята в хармония...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктория Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...