12.10.2016 г., 7:36

Нашата среща

657 1 0

 

 

Не открих стъпките ти на този адрес,

но въпреки това, че се разминахме сега,

знам че бил си тук и че си навсякъде,

защото следвам усещането си за теб,

 

как и ти ме търсиш, както в предишен живот

така и днес, и утре и след вечност...

Знам, че ще се намерим пак един в другиго,

където и да сме, само защото се обичаме...

 

И това ни прави неразделни независимо

дали между нас хиляда или само една крачка...

И тогава, когато отново се срещнем,

когато живота подари ни този миг небесен-

 

Ще можеш свободно да си този, който си...

и в усмивката ти просто аз ще бъда себе си...,

и в песента на погледа ти ще слушам как...

мелодията ти, слива се с моята в хармония...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...