evotosh (Задгробник Евотош) evotosh (Задгробник Евотош)
1 121
17 ago 2012, 12:00

Нашата тъжна любов...

616 0 2

 

“Нашата тъжна любов... “

Не чувствам сърцето да бие,
изгубено в смъртна тъма,
вихър леден в душaта ми вие – сам съм аз, сам на Света...

Усмивки, мечти и надежди
погребах под мрачен покров,
обвита във черни одежди,
умира нашата тъжна любов...

Тя има твоите очи и длани,
а дъх вледенен е нейният глас,
от мен е взела само рани,
които ще напомнят, че имало е НАС...

Оставам да стоя и чакам,
изгубен в тази празнота,
и чувам – с костите си трака
призракът на любовта...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Задгробник Евотош Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0