17 ago 2012, 12:00

Нашата тъжна любов... 

  Poesía » Filosófica
446 0 2

 

“Нашата тъжна любов... “

Не чувствам сърцето да бие,
изгубено в смъртна тъма,
вихър леден в душaта ми вие –
сам съм аз, сам на Света...

Усмивки, мечти и надежди
погребах под мрачен покров,
обвита във черни одежди,
умира нашата тъжна любов...

Тя има твоите очи и длани,
а дъх вледенен е нейният глас,
от мен е взела само рани,
които ще напомнят, че имало е НАС...

Оставам да стоя и чакам,
изгубен в тази празнота,
и чувам – с костите си трака
призракът на любовта...

© Задгробник Евотош Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??