17 ago 2012, 12:00

Нашата тъжна любов...

628 0 2

 

“Нашата тъжна любов... “

Не чувствам сърцето да бие,
изгубено в смъртна тъма,
вихър леден в душaта ми вие – сам съм аз, сам на Света...

Усмивки, мечти и надежди
погребах под мрачен покров,
обвита във черни одежди,
умира нашата тъжна любов...

Тя има твоите очи и длани,
а дъх вледенен е нейният глас,
от мен е взела само рани,
които ще напомнят, че имало е НАС...

Оставам да стоя и чакам,
изгубен в тази празнота,
и чувам – с костите си трака
призракът на любовта...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Задгробник Евотош Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...