17.08.2012 г., 12:00 ч.
Нашата тъжна любов...
“Нашата тъжна любов... “
Не чувствам сърцето да бие,
изгубено в смъртна тъма,
вихър леден в душaта ми вие –
Не чувствам сърцето да бие,
изгубено в смъртна тъма,
вихър леден в душaта ми вие –
сам съм аз, сам на Света...
Усмивки, мечти и надежди
погребах под мрачен покров,
обвита във черни одежди,
умира нашата тъжна любов...
Тя има твоите очи и длани,
а дъх вледенен е нейният глас,
от мен е взела само рани,
които ще напомнят, че имало е НАС...
Оставам да стоя и чакам,
изгубен в тази празнота,
и чувам – с костите си трака
призракът на любовта...
Усмивки, мечти и надежди
погребах под мрачен покров,
обвита във черни одежди,
умира нашата тъжна любов...
Тя има твоите очи и длани,
а дъх вледенен е нейният глас,
от мен е взела само рани,
които ще напомнят, че имало е НАС...
Оставам да стоя и чакам,
изгубен в тази празнота,
и чувам – с костите си трака
призракът на любовта...
© Задгробник Евотош Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Болка и тъга!
Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
п.п.: "вихър леден в душАта ми вие" (имаш изпуснато А).