Нашата тъжна любов...
“Нашата тъжна любов... “
Не чувствам сърцето да бие,
изгубено в смъртна тъма,
вихър леден в душaта ми вие – сам съм аз, сам на Света...
Усмивки, мечти и надежди
погребах под мрачен покров,
обвита във черни одежди,
умира нашата тъжна любов...
Тя има твоите очи и длани,
а дъх вледенен е нейният глас,
от мен е взела само рани,
които ще напомнят, че имало е НАС...
Оставам да стоя и чакам,
изгубен в тази празнота,
и чувам – с костите си трака
призракът на любовта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Задгробник Евотош Всички права запазени
Разсмя ме с това тракане на костите. Ама нали си Задгробник.
