18 ene 2009, 20:53

Нашата земя

  Poesía » Civil
1.5K 1 4

Вървя напред по стръмната пътека,

пътека на знание и светлина,

развълнувана от чудесата,

с които е покрит света.

Едва ли някога ще мога

да сбъдна своята мечта,

света прекрасен и чуден

аз някога да обиколя.

Свят, пълен със загадки

и чудатости безкрай.

Това е нашата земя,

това е истинският Рай.

С дворци, църкви и манастири

е земята ни покрита.

Напомнят те за времена велики

на ханове, князе, царе,

живели преди векове.

Кипял живот, изпълнен със страдание,

жестоки битки и войни,

войни за власт, богатство и надмощие,

за писменост и територия дори.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марияна Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да, България е наистина същински Рай !
    Хубаво е написано !
    Темата за Родината е неизчерпаема !
    Успех ти желая, Мариянче !
  • Да защо да не кажеш какво чувстваш!!!Нашата земя е прекрасна и е имало по нея и хубави и много лоши неща!Но ние си я обичаме такава каквато е!!!
    Харесва ми !!!
  • Е, на мен пък ми харесва. Или поне до някъде... Естествено, че може и да е по-добре, но все някой трябва да се цели и в това:

    Земя, като една човешка длан,
    но по-голяма ти не си ми нужна
  • земя, като една човешка длан
    но по-голяма ти не си ни нужна ...

    а на твоето: е, не!
    Малко по-отговорно по тази тема, призовавам!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...