18.01.2009 г., 20:53

Нашата земя

1.5K 1 4

Вървя напред по стръмната пътека,

пътека на знание и светлина,

развълнувана от чудесата,

с които е покрит света.

Едва ли някога ще мога

да сбъдна своята мечта,

света прекрасен и чуден

аз някога да обиколя.

Свят, пълен със загадки

и чудатости безкрай.

Това е нашата земя,

това е истинският Рай.

С дворци, църкви и манастири

е земята ни покрита.

Напомнят те за времена велики

на ханове, князе, царе,

живели преди векове.

Кипял живот, изпълнен със страдание,

жестоки битки и войни,

войни за власт, богатство и надмощие,

за писменост и територия дори.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марияна Илиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, България е наистина същински Рай !
    Хубаво е написано !
    Темата за Родината е неизчерпаема !
    Успех ти желая, Мариянче !
  • Да защо да не кажеш какво чувстваш!!!Нашата земя е прекрасна и е имало по нея и хубави и много лоши неща!Но ние си я обичаме такава каквато е!!!
    Харесва ми !!!
  • Е, на мен пък ми харесва. Или поне до някъде... Естествено, че може и да е по-добре, но все някой трябва да се цели и в това:

    Земя, като една човешка длан,
    но по-голяма ти не си ми нужна
  • земя, като една човешка длан
    но по-голяма ти не си ни нужна ...

    а на твоето: е, не!
    Малко по-отговорно по тази тема, призовавам!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....