Нашата земя
Вървя напред по стръмната пътека,
пътека на знание и светлина,
развълнувана от чудесата,
с които е покрит света.
Едва ли някога ще мога
да сбъдна своята мечта,
света прекрасен и чуден
аз някога да обиколя.
Свят, пълен със загадки
и чудатости безкрай.
Това е нашата земя,
това е истинският Рай.
С дворци, църкви и манастири
е земята ни покрита.
Напомнят те за времена велики
на ханове, князе, царе,
живели преди векове.
Кипял живот, изпълнен със страдание,
жестоки битки и войни,
войни за власт, богатство и надмощие,
за писменост и територия дори.
© Марияна Илиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Да защо да не кажеш какво чувстваш!!!Нашата земя е прекрасна и е имало по нея и хубави и много лоши неща!Но ние си я обичаме такава каквато е!!!
Харесва ми !!! -
Е, на мен пък ми харесва. Или поне до някъде... Естествено, че може и да е по-добре, но все някой трябва да се цели и в това:
Земя, като една човешка длан,
но по-голяма ти не си ми нужна -
земя, като една човешка длан
но по-голяма ти не си ни нужна ...
а на твоето: е, не!
Малко по-отговорно по тази тема, призовавам!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Хубаво е написано !
Темата за Родината е неизчерпаема !
Успех ти желая, Мариянче !