9 mar 2011, 13:09

Нашата звезда

872 0 1

Беше ме страх да не се разочаровам,

имах един образ изграден,

но щом погледът ми срещна твоя,

разбрах - ти си за мен.

Как се случи всичко,

и сега не намирам обяснение,

започна се от нещо толкова мъничко,

изглеждаше ми невъзможно - без съмнение.

Но случи се високо в небесата,

звезда с нашите имена се роди,

в този миг повярвах в чудесата,

за мен моето чудо си ти.

И всеки ден усмивката ми твоя е,

и пламъкът в моите очи,

всеки звук напомня ми,

че там някъде си ти.

Надеждата е с твойто име,

вярата си ти,

любовта помага ми да дишам

далеч от твоите очи.

 

Помниш ли къде бяхме днес...

а колко далеч сме един от друг сега.

Погледни небето,

там блести нашата звезда...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ДаНи Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...