9 мар. 2011 г., 13:09

Нашата звезда

869 0 1

Беше ме страх да не се разочаровам,

имах един образ изграден,

но щом погледът ми срещна твоя,

разбрах - ти си за мен.

Как се случи всичко,

и сега не намирам обяснение,

започна се от нещо толкова мъничко,

изглеждаше ми невъзможно - без съмнение.

Но случи се високо в небесата,

звезда с нашите имена се роди,

в този миг повярвах в чудесата,

за мен моето чудо си ти.

И всеки ден усмивката ми твоя е,

и пламъкът в моите очи,

всеки звук напомня ми,

че там някъде си ти.

Надеждата е с твойто име,

вярата си ти,

любовта помага ми да дишам

далеч от твоите очи.

 

Помниш ли къде бяхме днес...

а колко далеч сме един от друг сега.

Погледни небето,

там блести нашата звезда...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ДаНи Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...