Беше ме страх да не се разочаровам,

имах един образ изграден,

но щом погледът ми срещна твоя,

разбрах - ти си за мен.

Как се случи всичко,

и сега не намирам обяснение,

започна се от нещо толкова мъничко,

изглеждаше ми невъзможно - без съмнение.

Но случи се високо в небесата,

звезда с нашите имена се роди,

в този миг повярвах в чудесата,

за мен моето чудо си ти.

И всеки ден усмивката ми твоя е,

и пламъкът в моите очи,

всеки звук напомня ми,

че там някъде си ти.

Надеждата е с твойто име,

вярата си ти,

любовта помага ми да дишам

далеч от твоите очи.

Помниш ли къде бяхме днес...

а колко далеч сме един от друг сега.

Погледни небето,

там блести нашата звезда...