2 mar 2010, 14:18

Нашето спасение 

  Poesía
602 0 3



От мрак извайвам твойта красота,

заспивайки с мечтаното лице.

Жадувайки уханната коса,

изгаряща във моите ръце.

Отпивайки от устните с желание,
разцъфват те в цвят огненочервен.
Живея само с твоето дихание.
Умирам бавно, щом не си до мен...

Прегръщайки те, аз потъвам в теб,
а белезите ти във мойто тяло
изчезват. И превръщам се във Феб,
погълнал мрака в светлина изцяло.

За да възкръснем двама от смъртта,

приели свойто тежко изкупление.
Не пускай, скъпа, моята ръка!

Във любовта е нашето спасение.




Феб -мит. Име на Аполон — бог на слънцето.

© Стефка Крушарова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??