2.03.2010 г., 14:18 ч.

Нашето спасение 

  Поезия
715 0 3
От мрак извайвам твойта красота,
заспивайки с мечтаното лице.
Жадувайки уханната коса,
изгаряща във моите ръце.
Отпивайки от устните с желание,
разцъфват те в цвят огненочервен.
Живея само с твоето дихание.
Умирам бавно, щом не си до мен...
Прегръщайки те, аз потъвам в теб,
а белезите ти във мойто тяло
изчезват. И превръщам се във Феб,
погълнал мрака в светлина изцяло. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефка Крушарова Всички права запазени

Предложения
: ??:??