Mar 2, 2010, 2:18 PM

Нашето спасение 

  Poetry
601 0 3



От мрак извайвам твойта красота,

заспивайки с мечтаното лице.

Жадувайки уханната коса,

изгаряща във моите ръце.

Отпивайки от устните с желание,
разцъфват те в цвят огненочервен.
Живея само с твоето дихание.
Умирам бавно, щом не си до мен...

Прегръщайки те, аз потъвам в теб,
а белезите ти във мойто тяло
изчезват. И превръщам се във Феб,
погълнал мрака в светлина изцяло.

За да възкръснем двама от смъртта,

приели свойто тежко изкупление.
Не пускай, скъпа, моята ръка!

Във любовта е нашето спасение.




Феб -мит. Име на Аполон — бог на слънцето.

© Стефка Крушарова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??