Нашето спасение
От мрак извайвам твойта красота,
заспивайки с мечтаното лице.
Жадувайки уханната коса,
изгаряща във моите ръце.
Отпивайки от устните с желание,
разцъфват те в цвят огненочервен.
Живея само с твоето дихание.
Умирам бавно, щом не си до мен...
Прегръщайки те, аз потъвам в теб,
а белезите ти във мойто тяло
изчезват. И превръщам се във Феб,
погълнал мрака в светлина изцяло.
За да възкръснем двама от смъртта,
приели свойто тежко изкупление.
Не пускай, скъпа, моята ръка!
Във любовта е нашето спасение.
Феб -мит. Име на Аполон — бог на слънцето.
© Стефка Крушарова All rights reserved.
