29 ene 2015, 17:31

Нашите души

  Poesía » Civil
790 0 0

Тишина,

и само птичи песни

огласят тъмнината

Заник,

и само цигарения дим

разцепва самотата;

 

небето още се синее

тополите раздвижени от тихия полъх

галят приглушено

песента на няколкото птички.

 

Самин-самички хора,

луди наречени от едни,

душевно болни от други,

тихо люпят семки

или пък лежат на някоя страна обърнати

свърнали гръб към света;

 

Свят който не ни разбира,

„но и ний сме хора!”

Разберете; покой и радост

не ни жалете отдалеко,

а дума топла ни кажете...

 

24.05. 2012

ЦПЗ „Сточна гара”,

София

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Тоцев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...