Нашите души
788
0
0
Тишина,
и само птичи песни
огласят тъмнината
Заник,
и само цигарения дим
разцепва самотата;
небето още се синее
тополите раздвижени от тихия полъх
галят приглушено
песента на няколкото птички.
Самин-самички хора,
луди наречени от едни,
душевно болни от други,
тихо люпят семки
или пък лежат на някоя страна обърнати
свърнали гръб към света;
Свят който не ни разбира,
„но и ний сме хора!”
Разберете; покой и радост
не ни жалете отдалеко,
а дума топла ни кажете...
24.05. 2012
ЦПЗ „Сточна гара”,
София
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Тоцев Всички права запазени
