Нашите души

Тишина,

и само птичи песни

огласят тъмнината

Заник,

и само цигарения дим

разцепва самотата;

небето още се синее

тополите раздвижени от тихия полъх

галят приглушено

песента на няколкото птички.

Самин-самички хора,

луди наречени от едни,

душевно болни от други,

тихо люпят семки

или пък лежат на някоя страна обърнати

свърнали гръб към света;

Свят който не ни разбира,

„но и ний сме хора!”

Разберете; покой и радост

не ни жалете отдалеко,

а дума топла ни кажете...

24.05. 2012

ЦПЗ „Сточна гара”,

София