29 янв. 2015 г., 17:31

Нашите души

789 0 0

Тишина,

и само птичи песни

огласят тъмнината

Заник,

и само цигарения дим

разцепва самотата;

 

небето още се синее

тополите раздвижени от тихия полъх

галят приглушено

песента на няколкото птички.

 

Самин-самички хора,

луди наречени от едни,

душевно болни от други,

тихо люпят семки

или пък лежат на някоя страна обърнати

свърнали гръб към света;

 

Свят който не ни разбира,

„но и ний сме хора!”

Разберете; покой и радост

не ни жалете отдалеко,

а дума топла ни кажете...

 

24.05. 2012

ЦПЗ „Сточна гара”,

София

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Тоцев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...