29 янв. 2015 г., 17:31

Нашите души

792 0 0

Тишина,

и само птичи песни

огласят тъмнината

Заник,

и само цигарения дим

разцепва самотата;

 

небето още се синее

тополите раздвижени от тихия полъх

галят приглушено

песента на няколкото птички.

 

Самин-самички хора,

луди наречени от едни,

душевно болни от други,

тихо люпят семки

или пък лежат на някоя страна обърнати

свърнали гръб към света;

 

Свят който не ни разбира,

„но и ний сме хора!”

Разберете; покой и радост

не ни жалете отдалеко,

а дума топла ни кажете...

 

24.05. 2012

ЦПЗ „Сточна гара”,

София

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Тоцев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...