15 ago 2008, 10:40

Нашите моменти

809 0 13
Обичам споделеността на моментите, когато
съм в плен на твоето необуздано желание.
С топлия летен дъжд ти идваш при мен,
дори всеки светъл лъч носи твое послание.

Разчитам знаците по ефирно синьото платно.
Там проектираш усмивки и екзотични цветя,
там рисуваш за мен чрез пухкавите облаци
сладкопойни птици и стихчета за любовта.

Живи и... неподвластни на времето моменти.
Моменти на искрена обич, оставящи ярка следа.
Ние с теб сме вечни, като вятъра и слънцето,
като небето и морето, като майката Земя.

Двамата сме доброто начало и щастливият край.
Чувствата ни са букети от съзвездия и светове,
постоянни като несекващия дъх на Вселената.
Сърцата ни побраха обичта на всички векове.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васил Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....