15 авг. 2008 г., 10:40

Нашите моменти

805 0 13
Обичам споделеността на моментите, когато
съм в плен на твоето необуздано желание.
С топлия летен дъжд ти идваш при мен,
дори всеки светъл лъч носи твое послание.

Разчитам знаците по ефирно синьото платно.
Там проектираш усмивки и екзотични цветя,
там рисуваш за мен чрез пухкавите облаци
сладкопойни птици и стихчета за любовта.

Живи и... неподвластни на времето моменти.
Моменти на искрена обич, оставящи ярка следа.
Ние с теб сме вечни, като вятъра и слънцето,
като небето и морето, като майката Земя.

Двамата сме доброто начало и щастливият край.
Чувствата ни са букети от съзвездия и светове,
постоянни като несекващия дъх на Вселената.
Сърцата ни побраха обичта на всички векове.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...